Не пристигнах, а пътувах дълго.
Невинни са шосетата. Шофьорът
покашляше ритмично с дупките,
което само можеше да означава,
че посоката е правилна. Не се държах
за видими опори, вярвах в твоя разказ,
от който тръгвах, тази карта,
която бе съкровище сама по себе си,
и можеше да е достатъчна.
Вероятно са виновни тези черни дрехи
и стъклените форми на прогреса,
огледалните повърхности, които
в гъстотата си не отразяват нищо.
Аз слязох, може би погрешно,
където бе върховно нетърпението.
Това бе цялата ми изненада,
която отбелязвам с хикс на картата.