Ще събера в(б)ремето в две пулсиращи вени мълчание.

Ще помилвам гръбчето на тази почти невъзможна невинност, която не знае,

затова и остава.

Ще застана под влажно, полудяло от красотата на ненужната този път пролет дърво.

И съвсем сама ще бучà, ще бучà, ще бучà.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s