Ще събера в(б)ремето в две пулсиращи вени мълчание.

Ще помилвам гръбчето на тази почти невъзможна невинност, която не знае,

затова и остава.

Ще застана под влажно, полудяло от красотата на ненужната този път пролет дърво.

И съвсем сама ще бучà, ще бучà, ще бучà.