Ръцете на мъглата.

Не, не са море,  но


същото желание да се удавя.


Нощта трепери гола,  дрехите си


е разхвърлила в очите ми.

Пред мен стои настръхнало мълнание

контурите на мислите опипва,

поправя препинателните знаци

на колите, светлините им

заклещени в юмрука на студеното.

Заклещена и аз съм в мене.

Такава мога само във калта да съм, наситена

с разлагане, с вода, със пръсти

на чудовища и храсти, да се спъвам

в безсъзнанието, да лежа

в желираната шума и да стена

като шепнещи вълни, като морето

на мъглата в мене.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: