Ръцете на мъглата.

Не, не са море,  но

същото желание да се удавя.

Нощта трепери гола,  дрехите си

е разхвърлила в очите ми.

Пред мен стои настръхнало мълнание

контурите на мислите опипва,

поправя препинателните знаци

на колите, светлините им

заклещени в юмрука на студеното.

Заклещена и аз съм в мене.

Такава мога само във калта да съм, наситена

с разлагане, с вода, със пръсти

на чудовища и храсти, да се спъвам

в безсъзнанието, да лежа

в желираната шума и да стена

като шепнещи вълни, като морето

на мъглата в мене.