Ушиването на действителността

Развявам се – нишка, която не може да влезе в иглата. Ухото ѝ – блясък в шевицата, чака да стане карфица.

Ante Patrum

Бреме не, но много зряло, плътно време и нова точка, нова ос за същото въртене. Натежават само костите. Мозъкът прокапва в ханша – като в казан с бензин и плът и огън, разтваря се до нещо друго. Нощем божественото семе с работливо нетърпение бучи и разполовява и споява чудото. Свивам се на топка край корема […]

7

В дремещата тишина, в памука на неделята, където всичко от значение принадлежи на утре, в крехкото легло от повторения на невидимото, на нечутото, най-удобно се намествам.

Балкония

Вятърът духа вълнение към небето, оставя прозрачна следа от ядосани облаци. Свиваме се в отредената ни вселена – балконът, позеленял като мачта на отдавна обърнал се кораб. Ние пазим посоката лято, очите ни плуват във чашите минерална вода и сироп. Капе захар по скуката. Нашата траектория, готова за скок във водата на утре, която все […]