Самоуверена сребърна светлина се изпречва, трака по подводните камъни, цъка с уста, толкова тъмносиня, че денят се обръща и замлъкват цикадите, никакво тръгване без стихотворение, както и предполагах, затова и затварям този размекнат от топло тефтер, с натрошените му идеи и замъци, погребани халюцинации, хитони от пластмаса – затварям всичко без форма, която би ме пропуснала, не преминавам нататък, не стъпвам на сушата.
Етикет: тази ярка светлина
-
Същата
Когато каза „края на света“
с погледа, твърдящ обратното,
аз разбрах.
И тази вечер, във духа на Кафка*,
търся ярка светлина по Опенхаймер
или обратното – онази от родилното,
ослепителния ужас в стаята,
за да потвърдя, че няма как
да свърши
щом и да започне твърде кратко е.
А светлината иначе е същата.
*
-
Най-голямата любов
’Tis the wind and nothing more!”
The Raven, E.A. PoeНай-голямата любов в галактиката
не спа добре. Гладът ѝ стенеше.
И днес със зъби и разнищен вятър
чопли меандри мрачни настроения.Най-голямата любов в галактиката
е неуравновесена и се спъна в изгрева,
и мъчейки се да не се разплаче,
тя го събуди,
а той с оранжев бяс прониза я.Най-голямата любов в галактиката
е с главоболие от ферментирал космос и
огромната ѝ маса търси начин
да излее тази мека гравитация
в имплозията на един въпрос.Сега е нощ във цялата галактика.
Най-голямата любов се сви напук на
теорията на вероятностите,
пространството и времето и нуждата
и тъй нататък
до кротка капка мед на плота в кухнята.
Нели Станева 