Всички пораснаха.
Всички зараснаха.
Тук-там някой сърбеж.
Да кървиш е добра новина.
Етикет: бгтекст
-
Тихи междублокови пространства
Намираш се на пейката,
опряла гръб в карнасиален шум –
захапката на гуми непрестанно млати
паветата на булеварда.
Привечер сякаш наедрява,
приятно натежава тялото ти
и присядаш. Забелязваш,
желязото на катерушката
настоява да си спомниш много повече,
отколкото събира кройката
на неочакваната ти поява.
Десетилетия оттук минаваше
в галоп, сякаш се надяваш да прескочиш
зле забитата в крака подкова.
Вися по други лостове,
не се изпусна ни веднъж, симулираше успешно зрели мускули.
Ръждата тук ухае на отпускане.
Това сълзене в тазовата кост
е вероятно свързано. И със
облекчение измисляш люлката,
въжетата и чак тогава (късно е)
виждаш и кръста. Още гъвкав,
та не боли да се прегънеш.
Между кофите – едно познато съскане,
захапваш тази ябълка, която
миналия век остави
и гривните проблясват обещаващо.
Задъхана, се спускаш по пързалката.
Все пак ще опиташ
абзаца с тихо съзерцаване,
дори да се наложи да го сричаш.
Площта е три на пет и няма никой,
и тъмносиня нощ нагазва във угарките ти.
Отнякъде едно момиче е изчезнало.
Едва ли ще се сетят да го търсят
точно тук след двадесет години. -
фрагментирана
целува хладната уста
на себепознанието
и казва: стига пясък,
дай ми планина.
а другата: неясна
и пясъчна – такава
смъртта не те позна,
да те разрушава
няма как
-
Diana
Tи си кръвта
на жертвата,
която е отрова за ловеца.
Безумните ти
намерения –
боричканията на ветровете.
Ти хапеш (гладна си)
ръката –
затиснатата между световете.
Ти си кръвта
на ловеца,
ти си вика във ехото.
-
Възбудата е
(час по астрална биология)
Първо: хладен полъх в дясната сърдечна камера, защото теква нова кръв към нови кръвоносни съдове.
И второ: изпотяваш се, топлината на лицето плъзва и към мозъка, и избутва съпротивите, състояли се от недомислия – барикадите на егото. Плъзва топлината в тялото, разширяват се очите ти, вече виждат и невидимото – пулс и пръстени енергия, все по-тясно става в аз-а ти, плахо, нервно се оглеждаш и разбиваш светогледа си, текваш на момента, ставаш плазма от живот за клетките, към върха на животинското, извисяваш се до кожа, топли мускули, смирение, доброта със цвят на жертва.
Трето: някъде под кръста ти се отваря клапа, бездната в теб се слива с бездната-вселената и завърта се торнадото, което хваща всичко, там – под кръста ти – боли, крещи и дращи, и цялата земя е подпалено животно, дави се на тласъци в течна, хладна, лепкава стихия.
Ти изчезваш. И последно: тук умираш и се раждаш, а от космоса остава малък знак – като от нокти.
-
Eudaimonía
Най-плътното доволство:
да прелетиш с криле горящи
жаждата за още
от пълзящата неясност.
-
Демон
Зная те къде си –
в зъбчето на мрака,
в сбърканата стъпка,
криеш се и чакаш
слабостта, ръката,
пръстчето ми, устни,
кървавата песен
неизпята и нечута.
Зная те къде си –
в счупеното време,
в черното по бялото,
в мъглата на промените,
в цялото ми тяло.
Зная те къде си.
Вече да те гоня
не ми е интересно.
-
Не е нова пролетта
Не е нова пролетта –
обещанията същите
и обувките навреме
по краката се завръщат,
и кафето ти е същото,
и дървото под прозореца
вкоренено е във минало.
Не е нова пролетта –
фоайето на годината
тапицирано със същите
надежди и промени,
ветрове и чисти къщи.
Не е нова пролетта,
пак облича се в зелено.
Само слънцето в очите ти
щом изгрее, не е същото –
друг огрява по света.
-
Как се яде торта с малини
Лежим във лъжичена поза.
Езичници. Розови. Тихи.
На ръба да не сме вече хора.
Неделя е. Вън е мъглата –
сметана в тревожното черно.
Не ще се събудим. Не ще.
Аз съм вилица. Още едно.
Или две.
Разкървавени парчета.
-
Буда
С въздуха на тази свобода
аз се задушавам. Светлината
пари като кипнала вода
зениците, свили се от жажда.
Тук, сред хоризонта на познатото,
птиците сърцето ми изяждат.
Още във очите ми по навик
този свят безкрай се изкривява.
Будна съм за първи път, обаче
в утрото не мога да прекрача
без да вдишам своя сън и знака,
който по ръцете ми остави.
-
Семе
Не бях поръчала това. Объркана
разглеждам пратката с апокалипсис.
Къде, към кой сега да се обърна?
Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?
Небето ми е пълно със чудовища,
а Бог зает е денонощно с другите.
Но аз съм закалена със отрови
и тялото ми знае как. За чудото
са нужни не молитви за спасение,
не тежки котви вяра, даже не
свободната любов във изречения,
а крехко семе в мен да порасте,
в разклатената цялост да проникне
и корени да пусне във основата
на този все изплъзващ ми се миг –
мига, когато с болка раждам Новото.
-
Животинско царство
Дете,
докато все още си
промълвено обещание,
което се е сбъднало
в миналото
в бъдещето
и сега
все още си във мен,
където съм по-малко
но и повече съм в теб
за теб, дете, за теб
не пея вече
je ne regrette rien
защото всъщност много съжалявам
че себе си не съжалих
по-рано
трябва да ти кажа – аз
оставих те да чакаш
в ъгъла на тялото
да чакаш да се появя
а аз броях перата си
а птиците кълвяха ме
не бях една от тях, не бях,
била съм тигър, а сега
за теб, дете, сега изяждам
трупове, сърца
и витамини
и страховете на света,
нали
да не би да ме подмине
миналото
ах, дете
в корема ми, ритни ме
идва времето ни
аз съм две
с теб кръвта ми става
синя, синя, синя.
-
Аквариум
плуваме
виждаме другия свят в обратната страна на мислите си
виждаме отражения, които биха могли да бъдат и чужди
чужди сме си, но близки на отраженията
виждаме другите, а всъщност себе си
копираме се и копията се наслояват, неподредени, разпъснати, филтрирани от многобройността си
превръщаме се във филтри на себе си, в очи за очите си, ослепели
крием се в многобройността на личността си, в сливането със света без да го чувстваме
търсим нещо в сънищата си, което тежи върху спящото тяло
подреждаме се и разреждаме реда си с течния хаос на мислите
плуваме
обратно към рибата Бог
-
Алеф (א) – заклинание
същността ми
е в яйцето
вечно счупеното е
аз съм кръв и
от ръцете
ми от мускули и вени
се разливат
настроения
са началото и края
съм невинна
до обсебеност
и разтегнала
годините
съм за тебе
алеф бик и
нежна нежна
до чупливост
същността ми
изпреварва
рани
викове
отдавна
победила съм
защото
вечно губя
и отдавна
съм наивна
Алеф але не
и усещам
друга същност
и начало
съм безсилна.
-
Emergency Message
Моля, изберете идентичност!
(стига вече, още се обличам)
Моля, изберете идентичност!
Времето за избор ви изтича!
(нямам време, слънцето пробива
влажната възбуда на мъглата,
в нея се опитвам да се скрия,
в многото нюанси от неясност)
Моля, изберете идентичност!
Моля, изключете си тъгата!
(искам на мъглата да приличам).
-
Homo Deus
Убедена съм, че нищо повече не съществува,
и лесно беше – просто
скъсах кабела на погледа,
и спрях да прожектирам чудото.
От тази сила
само ми се разтреперват костите.
-
нощи
музиката за две цигулки –
мокри мигли
свирят по чаршафа
Нели Станева 