Замислих се кога за последен път съм си казала, че съм свършила достатъчно. Отговорът е: никога. Наистина никога, независимо от обективни добри резултати или липса на такива. Завършвам всичко с усещането, че е можело да направя повече, тоест никога не завършвам. В главата ми (в тялото?) се натрупват стотици отворени табове.
Ако не съществуваше онова място/време, което е отвъд човешките категории, досега да съм полудяла.