Денят кръжи, навлечен със прозрения,
над тишината на гората.
Потъваш в почвата, а вятърът
понася бръмбара към коронясване.
Гъсеница в окопа пред бръшляните
командва строя от студени облаци.
Чорапите помазани, а после
камшици от трева, див лук.
Подмишниците приютяват влагата
на бъдещия май, затворен с цип.
Страхът изпраща точен GPS сигнал
към непонятността на сенките,
а билката, лютивата разкошност на зеленото,
която сдъвка, може и да е отровна.
В пресечената слюнка в гърлото –
две мъртви мравки, носещи стихотворение.