Под щедро зимно слънце

Под щедро зимно слънце най-добре ще замълчи голтакът,

но не защото някой казал му е, че мълчанието злато е.

Намерил си е работа, разказва си играта

с една единствена бисквита, търкулната по склона.

Но никой няма като в приказка да хукне, за да я догони.

Сладни му въздухът, разлял е чашата си с мляко

и порцелановата песен е заспала във устата му.