Не усещаш ли, че слънце, вяра и звезди
само в локвите под теб проблясват?
Не усещаш ли сега, където и да си,
че ти си тук – не си избягал?
Дадоха ти тъпа роля в нечия игра,
искат да си вечно сив и мрачен.
Спомняш ли си откога навън не си крещял,
че ти си тук – не си избягал,
нали, не си избягал…
Няма, няма да вървя с наведена глава, ще намеря смисъл да остана,
Няма, няма да вървя с наведена глава, нали съм тук – не съм избягал…
Някой построи за тебе свят от сив бетон и ти съчини мечти безцветни
Трябва да оставиш смело някаква следа
че ти си тук – че не си избягал, нали, не си избягал.