Нели Станева

Момичета, случва се винаги:
всяка една от вас
спира на сантиметър от погледа ми.
Контурите ви не са толкова приказливи,
колкото заедно се опитвахме.
Белият шум, оказва се, или дразни, или приспива.
Само желанието, прескачащо  различни гами,
създава музика, с която истински ми се говори.
Как иначе да разкажа за мястото извън границите,
носещи вашите имена? Брадичката
паралелно на тъмната линия, чаши с вина,
зряла в пълно мълчание, един вик,
който е мой, и се повтаря безкрайно
и благозвучно, защото не го чувате.