Докато кестените разширяваха небето
и работата по теория на всичко
и по върховeте, недокоснати от залези,
продължаваше необезпокоявано,
ако не броим от щедрост мускулната треска,
и времето, заспало в бебешки колички,
не искаше и не обещаваше;
докато анализът се гънеше пак драматично
като червей в сфера, в блага квантова прогресия,
заради която ми се спеше; във очите ми
лудостта бе зеница на зеницата, свита
от ослепителния блясък на усмивката
на длан от мен.
Нели Станева 