Една кана чай запарва мекия въздух под залеза.
Искам нещо да кажа, нещо съществено като шествие
за независимост от гравитацията, нещо недокоснало мене,
нещо без никакъв медиум, нещо вярно защото сънувано,
нещо без следствие, следа от фантазия, шум
от обувките на любимия в коридора, нещо неподлежащо
на съмнение и оспорване, без подлог, без прилагателни,
нещо толкова дребно и сърцераздирателно, че да опари
гърлото, което пие този мек чай в пълно мълчание.