Чорап от хлад се свлича по бедрото.
Прозрачна чаша до възглавницата
с удавена луна и течността
на думите, които е заеквала.
Осем будни часа в ириса – валма от сиво
и разхождащи се кръвоизливи.
Сърцето дрънка прериите си,
които под дланта на светлината
прескачат хоризонта.