Тихо, тихичко върви си, нося кестен.
Спри да ме заръбваш, спри където си.
Днес видях мъжа ти, нищичко не казах,
и децата ти с очи на тигри,
и като квадрат се притеснявах.
Ще прокапе пролет и кълвачите
ще ни ръчкат с равномерна песен.
Няма да смъди в гръкляна въздух, няма
да мълчат водите във метална сянка.