Толкова малко думи за радост в езика и съответно – навсякъде.
Въздух-бетон, срещу който се бунтувам невидимо, понякога невидимо и за самата мен. Все още не обичам да стоя вкъщи.
Събирам ги: плащ, плюнка, перчем, млян, глог, масло, маслина, сняг, бор, боричкане.
Събирам ги: розмарин, лик, кал, кофеин, смокиня, сребро, ребра, рея.
Събирам ги: супа, суд (не студ), монохром, захапка, хая, поквара, гарван.
Събирам ги: смъди, милост, вързоп, семка.
Събирам ги: упор, ярост, китка, клепач, заек, заекване.
Бих искала да имам градина, да подготвям кълнове, денят ми да бъде изпълнен с това, с очакването за рохката почва, в която да бъркам без ръкавици. Да посея и няколко стихотворения и да сънувам как от тях никне тропическата гора от поне 1001 страници.
Нели Станева 