Нели Станева

Над мен и като пукот тих.

Една промушена в ръкав ръка ми стига.

Една петниста ябълка,

мъглата за закуска,

бялото във календара му.

Ситен прах около камината,

скреж и светлосиво,

невидими движения на въздуха,

без който би могъл да мине.