Тази музика не е никаква музика, тя е само празни нотни редове, върху които можеш да композираш с размах на ръцете, с подскачане, въртене, клечене, с поглед, залепен за прииждащата светлина на прожекторите, декомпозирана от димната азбука.
Две нискоалкохолни напитки, разтеглени върху 5-6 часа и вода, нищо повече. Да, вътрешната ти музика те кара да забравиш колко години си живяла, но именно сравнително трезвото съзнание ти помага да помниш, че не искаш да я заглушиш с химическо бръмчене. Че искаш да увеличиш звука със собствени сили, които са повече, защото си повярвала в тях. Няколко приятели изпадат от въртележката след кратка еуфория, телата на 40+ просто не могат да издържат това, а и не е нужно. The best you can is good enough, пее Том Уорк, и когато пееш това, когато танцуваш това, най-доброто става повече.
Няма да са 12 часа, но 6 са good enough. Затваряш този dance floor и пълзиш към живота си, към нежната прегръдка на умората, която след тази нощ не те плаши толкова много.