Нели Станева

mare nostrum маре ти непоносиньо недостигащо ни наше езеро сълзящо чернокопно сладко дом на пеперуди лунни затъмнения пътеки айвазовски танкове насилено от сол заченало студено и море и ти полегнало изронено миришещо на невъзможна смърт смърдящо иначе и чисто в перестта невинност безразсъдно дърпащо нанизано на тънки колчета към времето с глава на птица маре плуват край медузите и всички наши времена и образи привидно мъртви морски чакащи ни от години във едно докосване пищящо свършващо ужилване за повече за повече за повече