Нели Станева

Тук сме всички: експерти по тишина,
изболедували своето здраве,
оздравели колкото трябва
за да не ви трябваме.
Тук сме: твърдо останали
меки отвътре, удобно забравящи,
легитимирани от съмнения, както и
други органи на вселенския ужас.
Възбудими по никое време,
каквото всъщност е времето,
готови сме да не служим.
Никой нищо не учи, както е ясно,
но поне някакъв вид приемственост
в оформянето на бедни лингвистични конструкции.
Кой е никой, защо му е времето?
Може да се зарадвате. Ще се самозабравим
като специалисти по всичко на нищото
с разхвърляни предиобеди,
нервни вечери и „защо“-та във дипломите.
Тук сме: няколко перести облака,
облакътени на плота до бездната,
adieu и наздраве.
Тук очакваме точно колкото трябва,
за да не ви трябваме.
Но още по-малко вие на нас.