Нели Станева

Две-три безкрайни секунди, това е.
После пак се намирам неволно
при детето в съседната стая,
което трябваше, но не е твое.

Две-три безкрайни секунди и после
скърцат врати, асансьорът
те отнася, и лунният остров
става стая от хора за хора

в стадий на съответен разпад.
Две-три безкрайни секунди и пак
влиза абсолютният хлад.

И ръката, уморена, на болката
отпечатва върху стената
каквото остава по-дълго от нас:

Две-три секунди извънземна влага,
най-наивната вечност
и толкова.