Нели Станева

Да се обстрелваме, оголени до синхроничност,
с думи без понятия зад тях,
звучащи, но необозначаващи.
Да не хвърлят мислите ни сенки –
чудовище, локомотив,
подутина, протрит ръкав,
ръжда и спомени,
десетилетия – това не означава нищо.