Откакто съм тук,

събирам ненужни неща –

ненужни мисли, от които ти правя

наивни подаръци.

Бриколаж

от керамични запетайки, стъкла и дървесна кора,

гайки, рецепти, които бих сготвила,

срамни възпаления по повърхността

на гладката броня от гордост, вълнение

от мисълта за топла кал по прасците,

даже за старост, вълнение

от сладостта на упадъка.

Може би радост дори. Счупени брошки,

листчета с драскулки,

следи от възможности,

камъчета, съвсем обикновени.

Мисля също,

че всеки модел престилка би ми отивал.

Слънцето настойчиво лепи

промеждутъци сладка надежда върху вечното иначе,

върху невъзможната основа на този колаж,

която вече съвсем не се вижда

откакто съм тук, където си ти.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s