тук идва ред на метонимията
така близко е до ние
под хладния дъжд и как стаята
се изпълва с чужди шумове
и няма ред за думата
в мъглата и омаята стърчим
безмълвни на балкона и
целият град и целият свят
е местоимение с две врати
едно движение стъпка обратно
е в краката ти нито един от тях
не върви към дома
тук идва ред на метонимията
генератор на електрически трептения
вечен климатик
ще хвърля този фас по дяволите
ще запаля задния двор но ти
си безстрашен и не те е еня
ене мене не
сега навън сме ние
и мисля че е несменяемо
под този дъжд ти принадлежиш
съвсем другаде но този ничий дом
сега ще коленичи
пред теб и също между редовете
Нели Станева 