Дъждът препери като игла в старчески ръце. Повърността на това, което мисля, се начупва и нещо тъжно бликва във посока, която досега не е имало.

дневник, чернови, светлини
nellystaneva@gmail.com
Дъждът препери като игла в старчески ръце. Повърността на това, което мисля, се начупва и нещо тъжно бликва във посока, която досега не е имало.
