Искам да вляза във изгрева,

да целуна хладното му бяло чело,

да изцапам тихото със силуета си,

да прекарам тежките мъгли

през дробовете,

от устата ми да капе нежен дим

като от комините на детството.

Искам да вляза във изгрева

да разтегля очертанията му,

да картографирам птиците и

неизживените парцели

да набъбнат от водата ми.

Искам да вляза във изгрева,

да отворя всички кранове и

всички свои шумове да пусна

в улиците на града, застанал

в тъмното, очакващ ме.