Мъгла

Облаци, застинали в една неясна мисъл.

Слънцето вибрира над каймак от златно мляко.

Пръстите ми – тъмни от черупките на влажни орехи.

Стъпките, завлачени, по клоните увисват

на мястото на отлетели птичи крясъци.

Сенките в главата ми не спират да говорят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s