Мъгла

Облаци, застинали в една неясна мисъл.

Слънцето вибрира над каймак от златно мляко.

Пръстите ми – тъмни от черупките на влажни орехи.

Стъпките, завлачени, по клоните увисват

на мястото на отлетели птичи крясъци.

Сенките в главата ми не спират да говорят.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: