Мъгла

Облаци, застинали в една неясна мисъл.

Слънцето вибрира над каймак от златно мляко.

Пръстите ми – тъмни от черупките на влажни орехи.

Стъпките, завлачени, по клоните увисват

на мястото на отлетели птичи крясъци.

Сенките в главата ми не спират да говорят.