Когато си тих и ми липсваш,
опипвам смъртта с остри пръсти,
опитвам, разчоплям, описвам,
разтеглям страха. И се стяга
все повече нишката, свързваща
тишината с това, дето липсва.
автор
Когато си тих и ми липсваш,
опипвам смъртта с остри пръсти,
опитвам, разчоплям, описвам,
разтеглям страха. И се стяга
все повече нишката, свързваща
тишината с това, дето липсва.