О.

Когато си тих и ми липсваш,
опипвам смъртта с остри пръсти,
опитвам, разчоплям, описвам,
разтеглям страха. И се стяга
все повече нишката, свързваща
тишината с това, дето липсва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s