машина

Ти не си машина, но си

нечий резервоар, сега изтичаш

(колко срамно си пробита).

Свързана си с времето, когато

в зейналата липса, точно там,

в лепкавата пропаст сред краката ти,

всичките вагони са пропаднали.

Ти не си машина, но си

някакво движение, обаче

твърде механично си застинала.

Мъдро е да спреш да се навиваш.

Движат се по нечий ред пейзажите

точно срещу теб. Така си жива,

с тази остра нужда да ги смажеш.

Ти не си машина, но си

мъдро програмирана и глупаво

някой управлява. Ще преминеш

с цялата си тежест всички мостове.

Срутването винаги ще чуваш

без да се в състояло. А накрая,

с напора на хиляди години,

ще пристигнеш и ще счупиш лоста.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s