машина

Ти не си машина, но си

нечий резервоар, сега изтичаш

(колко срамно си пробита).

Свързана си с времето, когато

в зейналата липса, точно там,

в лепкавата пропаст сред краката ти,

всичките вагони са пропаднали.

Ти не си машина, но си

някакво движение, обаче

твърде механично си застинала.

Мъдро е да спреш да се навиваш.

Движат се по нечий ред пейзажите

точно срещу теб. Така си жива,

с тази остра нужда да ги смажеш.

Ти не си машина, но си

мъдро програмирана и глупаво

някой управлява. Ще преминеш

с цялата си тежест всички мостове.

Срутването винаги ще чуваш

без да се в състояло. А накрая,

с напора на хиляди години,

ще пристигнеш и ще счупиш лоста.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: