Ти не си машина, но си
нечий резервоар, сега изтичаш
(колко срамно си пробита).
Свързана си с времето, когато
в зейналата липса, точно там,
в лепкавата пропаст сред краката ти,
всичките вагони са пропаднали.
Ти не си машина, но си
някакво движение, обаче
твърде механично си застинала.
Мъдро е да спреш да се навиваш.
Движат се по нечий ред пейзажите
точно срещу теб. Така си жива,
с тази остра нужда да ги смажеш.
Ти не си машина, но си
мъдро програмирана и глупаво
някой управлява. Ще преминеш
с цялата си тежест всички мостове.
Срутването винаги ще чуваш
без да се в състояло. А накрая,
с напора на хиляди години,
ще пристигнеш и ще счупиш лоста.
Нели Станева 