Тяло

Тя се взира натам, накъдето.
Има бурени вътре в очите
и клепачи от стари пердета,
и пейзажи от гняв по стените.

Във фоайето летят самолети,
натоварени с мисли за износ.
Телефонът ѝ дава заето.
Уж светът беше толкова близо –

само тухла нататък, която
трябва тя да разбие със поглед.
Раздробени до точки, нещата
да оформят пространство не могат.

Търси тухлата. Толкова много
с долепени кореми. Това е
не квартира, а тяло на Бога,
който нея ще глътне накрая.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s