Тъй бързо въртя се

и пак изоставам.

Посоката права

е, дясно и ляво

далечни приятели,

които забравям.

Това е спирала.

Сърцето-торнадо

само се премята.

Поспира тук-там и

замира и тялото,

но мисли – капан е

и плюе земята.

Върти се нататък.