Ще издържа

Теб всички те обичат, Хипнос,

ти носиш дрогите, и залезите носиш,

увити край свенливите ти плешки,

ти нежен си и благосъстоятелен

и богосъстоятелен си, носиш се

с достойнството на източна усмивка.

В прегръдка с тебе всички други

стават мъдреци и люпят семки,

които ти смутено под килима криеш,

там плевелите, бурените, цялата

история на тайното изкуство,

не си по показното, казваш

любовта е по-добре да бъде

затворена в обора. Теб, убиецо,

ще чакам с чаша огнена напитка

на ъгъла на улица депресия,

ще чакам

там да обещаваш със сонети

щастието, къщата на езерото;

само че,

божествена лисицо, ще остана будна,

ще ти разтърся женствените кости

и ще викам силно, за да те прокудя:

Къде е брат ти? И ще издържа.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s