Теб всички те обичат, Хипнос,
ти носиш дрогите, и залезите носиш,
увити край свенливите ти плешки,
ти нежен си и благосъстоятелен
и богосъстоятелен си, носиш се
с достойнството на източна усмивка.
В прегръдка с тебе всички други
стават мъдреци и люпят семки,
които ти смутено под килима криеш,
там плевелите, бурените, цялата
история на тайното изкуство,
не си по показното, казваш
любовта е по-добре да бъде
затворена в обора. Теб, убиецо,
ще чакам с чаша огнена напитка
на ъгъла на улица депресия,
ще чакам
там да обещаваш със сонети
щастието, къщата на езерото;
само че,
божествена лисицо, ще остана будна,
ще ти разтърся женствените кости
и ще викам силно, за да те прокудя:
Къде е брат ти? И ще издържа.
Нели Станева 