Пиша за щастието

Срещнахме се все пак, случайно,
аз четях на тайната си пейка
разочарована последната творба на Уелбек (преди
възбуждаше ме този тъмна болка, която размножаваше света му, но вече
и той говореше за щастие, а порното му
беше някак си без сокове) въобще
нещата бързо се променят,
твърде бързо,
сравнени с еволюцията, нещата
излизат винаги от релси, когато си
начало на ядрото, ти се струва,
че клетката безсмъртна е, че времето
тежи като студен, безжизнен труп
под кожата, която си, и тази вечност
съвсем не е приятна,
но всъщност
препускаме, деленето е толкова вълнуващо, и срещаме се,
аз и ти, неписано вълшебство,
ябълково стръкче в слабините ми,
захвърлям бързо себе си, като те зърна
как крачиш по изхвърлената кожа,
и казваш, че смъртта е хубава,
това си ти, доброто настроение,
когато нещо се разтваря в друго,
седя на пейката до теб и цялата
треперя, коленете ми
притискат се към въздуха,
пластичен като тяло,
и всички книги на света са грешни,
и всички те са кожите, отхвърлени,
написаното е отхвърлено, а ти си
свобода.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: