Срещнахме се все пак, случайно,
аз четях на тайната си пейка
разочарована последната творба на Уелбек (преди
възбуждаше ме този тъмна болка, която размножаваше света му, но вече
и той говореше за щастие, а порното му
беше някак си без сокове) въобще
нещата бързо се променят,
твърде бързо,
сравнени с еволюцията, нещата
излизат винаги от релси, когато си
начало на ядрото, ти се струва,
че клетката безсмъртна е, че времето
тежи като студен, безжизнен труп
под кожата, която си, и тази вечност
съвсем не е приятна,
но всъщност
препускаме, деленето е толкова вълнуващо, и срещаме се,
аз и ти, неписано вълшебство,
ябълково стръкче в слабините ми,
захвърлям бързо себе си, като те зърна
как крачиш по изхвърлената кожа,
и казваш, че смъртта е хубава,
това си ти, доброто настроение,
когато нещо се разтваря в друго,
седя на пейката до теб и цялата
треперя, коленете ми
притискат се към въздуха,
пластичен като тяло,
и всички книги на света са грешни,
и всички те са кожите, отхвърлени,
написаното е отхвърлено, а ти си
свобода.