Разлива се блестяща нощ по релсите,
пищящи под теглото на трамвая.
Вървя по тях и сякаш че поела съм
отрова, за която вече зная,

че много ми е нужна. И се сещам
за нежното спокойствие на пулса си,
за картата от галещи усещания,
за времето, което съм събула.

И крача с меки крачки към завоите,
които ме обличат развълнувано
с посоката, която всъщност твоя е,
по релсите на твоето сънуване.