По релсите

Разлива се блестяща нощ по релсите,
пищящи под теглото на трамвая.
Вървя по тях и сякаш че поела съм
отрова, за която вече зная,

че много ми е нужна. И се сещам
за нежното спокойствие на пулса си,
за картата от галещи усещания,
за времето, което съм събула.

И крача с меки крачки към завоите,
които ме обличат развълнувано
с посоката, която всъщност твоя е,
по релсите на твоето сънуване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s