За щастие боли съвсем дискретно.
Разпадам се невидимо в обвивка,
която имитира съвършена цялост.
Отвътре ставам все по-етерна,
крещя във най-добрите заглушители.
Изтече цялата любов към Изтока
в каналите на бясното шосе.
Единственият път далеч от Нещото
ще бъде да изчезна и от себе си.
