Нещо

За щастие боли съвсем дискретно.

Разпадам се невидимо в обвивка,

която имитира съвършена цялост.

Отвътре ставам все по-етерна,

крещя във най-добрите заглушители.

Изтече цялата любов към Изтока

в каналите на бясното шосе.

Единственият път далеч от Нещото

ще бъде да изчезна и от себе си.

3 thoughts on “Нещо

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s