За щастие боли съвсем дискретно.

Разпадам се невидимо в обвивка,

която имитира съвършена цялост.

Отвътре ставам все по-етерна,

крещя във най-добрите заглушители.

Изтече цялата любов към Изтока

в каналите на бясното шосе.

Единственият път далеч от Нещото

ще бъде да изчезна и от себе си.