Етикет: 2026

• Защо не мога да бъда феминистка

  
  
  Най-вече защото е име като всички останали, но не това е най-важното.
  Макар върху същото да паля цигара, да захапвам бутче от пуйка.
  Не съм особено добре възпитана или тъкмо обратното.
  Нямам особено желание да имам куче, нито зад мен да се влачат армии.
  Понякога сама трябва да нося каишка. Порязвам се почти всекидневно с бръснач.
  Справям се с всичко само заради вярата, че няма как да се справя.
  Подозрителна съм към себеподобните, които си позволяват някакво мнение.
  Нима не виждат колко красиво изтича дъждът във канавките?
  Сигурността на кръговрата не е същото като мъжката постоянност.

  2026.02.03

• Под щедро зимно слънце

  Под щедро зимно слънце най-добре ще замълчи голтакът,

  но не защото някой казал му е, че мълчанието злато е.

  Намерил си е работа, разказва си играта

  с една единствена бисквита, търкулната по склона.

  Но никой няма като в приказка да хукне, за да я догони.

  Сладни му въздухът, разлял е чашата си с мляко

  и порцелановата песен е заспала във устата му.

  2026.01.13

• Витамини

  Детето скача в пухкавия сняг
  по своя необмислена пъртина.
  Облечено, обичано, опазено
  от всички майчини лавини.
  
  И тревожния ѝ поглед храни
  чудовищната белота. От другаде
  ще дойдат калните следи, когато
  стопи леда си нервният юмрук.
  
  И снежните човеци се нуждаят
  от витамини. Вечерта, по залез,
  детето вика „мамо“ пред вратата,
  а в ръката му замръзнал морков.

  2026.01.11