Етикет: сонет

• Глиган

  Вероятно е глиган, прошепна ти.
  В полусън обхождахме пътеките,
  преплели пръсти. Отведнъж – следи
  в пръстта, като стрели пресекли
  
  покоя на гората. Да вървим!
  И без това си нямаме посока.
  По все по-стръмния килим
  да се изкачваме, преследвайки животното,
  
  да се отдалечим съвсем от хората
  по шева на следите, по нагорнището,
  към извора на нашето съзнание.
  
  Върхът е просто мястото, където
  пътят ни ще продължи в небето,
  към новото съзвездие Глиган.
  

  2022.11.05