Етикет: пътуване

• Мит

  На тялото му бе удобно само в онзи мит,
  прострял се върху трийсетината години –
  един безплътен климат, нежелаещ нищо,
  непроменлив. Но пак от изток носят синьо
  задъханите облаци, остърганите влакове
  на чистото съзнание любезно закъсняват.
  Расте от сянката си люлякът и заслепява
  подутите от страх очи. „Така ли беше“
  е отговорът на „дали ще е така завинаги“.
  Ще се отдалечава ароматът, докато достигне
  необозначено място, пръст, която не съдържа
  никаква следа от името ми.
  Там тялото ще пише.

  2025.03.20

• На море със солети

  Този път:
  Как се смеем сами на шегите си,
  носовете ни пълни със вируси,
  а морето е купа солети,
  разсипани.
  Виж –
  октоподът се смее на снимката,
  и до него ръцете ти, почернели от триене,
  от дим и волан, от сол и сълзи.
  Виж тази вълна от разбиране –
  всичко вълнисто наред е –
  как се разбива, разбива в солетите –
  прави път за звука на морето.

  2023.09.15

• Маджента

  Не искам да си спомням за комарите.
  Макар комарът да съдържа в себе си
  снаряд от ударни морфеми,
  които ще се отразят добре на спомена,
  мотив от тъмни точки-болки
  сред маджентата.
  Но ние имахме очите си и светлината,
  как шляпахме прасци в синхрон
  и техно-тракането на трамваите,
  и потните петна по дрехите,
  и апокалиптическия август,
  постпостмодерното му празно
  via виенето ни по картата
  до катедралата.
  Нима това ще бъде пътепис,
  маркиращ само простолюдие
  от оптимистични срички? Не.
  Макар да бяхме толкова щастливи,
  не мисля да разказвам,
  защото щастието винаги е само спирка.
  Комари имаше,
  нощта бе жегава,
  копнежът лек и пъргав,
  нахранен щедро,
  малко мързелив.
  Висяха като мокри листи сградите.
  И все едно не бяхме в този град,
  а само в стаята с капаци, и все пак
  какви кулиси бе нощта,
  колко бе милано миналото!
  Все пак седяхме дълго там след полунощ,
  говорехме за други неудобства,
  докато се оцветиха и езиците ни
  в маджента от очакване да продължим.
  

  2023.01.07