Етикет: месо

• Мит

  На тялото му бе удобно само в онзи мит,
  прострял се върху трийсетината години –
  един безплътен климат, нежелаещ нищо,
  непроменлив. Но пак от изток носят синьо
  задъханите облаци, остърганите влакове
  на чистото съзнание любезно закъсняват.
  Расте от сянката си люлякът и заслепява
  подутите от страх очи. „Така ли беше“
  е отговорът на „дали ще е така завинаги“.
  Ще се отдалечава ароматът, докато достигне
  необозначено място, пръст, която не съдържа
  никаква следа от името ми.
  Там тялото ще пише.

  2025.03.20

• …

  ужасно тежки хората

  непоносимо тежко крехкото

  боже на кюфтетата

  помагай

  2023.10.05