Те бяха захвърлени в своите навици,
природата нямаше никакъв шанс
да ги убеди в цветовете си.
Една сива птица измъкна със клюна си
изгрев от мазната, жестоко разлята вода
и това пребиваване другаде
ги предаде, съблече им дрехите,
съблече и връзката, изток просветна
в маранята на този стар страх;
в един акварел, незапочнат, треперещ
пред немощта на студа.