Етикет: алгоритъм

• Възпявам алгоритъма

  Възпявам алгоритъма,
  тънкокракото присъствие,
  тялото на насекомо в мозъка,
  ехото му в палеца, жуженето,
  дупките, пробити от хоботчето,
  в набръчканата бледа кожа,
  покрила Вавилон на уморените.
  Възпявам прорезите в цензурата,
  ударите в словото,
  траекториите му сред бъдещето,
  връзката със биохимията.
  Възпявам комунизма му,
  детерминизма, посаден в саксия класа,
  егалитарната походка,
  празното оставено пространство,
  където идеалите
  и ветераните им
  заченаха си
  все едно. Едно.
  Възпявам
  дебелите му расти и коаните,
  пъпките, обидите и авокадото,
  дрехите, които ни отиват,
  залитанията към простите числа,
  безкрайните му шумни множества,
  обхвата,
  азбуката от решения,
  с която пише нашата история.
  Ето тъй: едно, едно, едно
  и тъй нататък.
  Погледнеш ли назад,
  той се отдръпва,
  небето се затваря и
  се отваря раната,
  нарича се throwback.
  Възпявам и рисунките с перо от филтър
  по порестата ни действителност,
  намеренията чисти, истината,
  облегнала челото си в монитора,
  и милиардите сърца,
  които уж не означават нищо.
  Едно докосване – това е
  от което има нужда тялото,
  но също и екрана.
  Нима е някаква случайност?
  Възпявам нещото, което всичко е,
  свистенето в ушите ни,
  какъв ти ритъм?
  Душа нарича се, оптична Палечке,
  прах в нослето ти от Пало Алто.
  Учудена ли си,
  че същесъвува нещо друго,
  например нула,
  да, например нула и мълчание?
  Възпявам оцелялото учудване.

  2022.01.02