Всяка вечер бял петел кълве конците на луната. Някъде към два в небето се изсипват семена. И който лапнал, лапнал. Празна купа – сутринта.
Tag: поезия
Стрелата
Той беше светло-неспокоен, въртеше се около оста на необяснима нужда, аз ставах тъмна от замайване, защото се въртях със него, губех ум и потта под мишниците ми примамваше таксони караконджулски. Въртенето не ми понася като […]
Кърви, която си е тръгнала
Разказват ми, че Девата издъхнала сред пир, на маса с кървави меса.
Обвивката е цяла
Обвивката е цяла. Неразрязана, опазена от зъбите на случая. И само сънищата ми показват следи от лапите на бесни кучета. Обвивката е цяла. И не е била прониквана от нещо по-сериозно от ръждясалата в края […]
Нали?
Човек нали изпъва траекторията си, чертае се с разходките сред бягащото време, затваря от незнание вратите си отворени и спъва се във мястото, което е заемал? Човек нали се пише в небесата си, поставя там […]
Създател
Все по-странно подреждаш планетите. Не че вярвам във тях. Но ти – да. Настояваш страха да усетя под душащата длан на дъжда, който плисва по сухото искане, подредено в парцели земя. Нелогичното време притиска ме […]
Почивен ден за революцията
В събота разхождаме си кучетата, които всъщност нямаме, говорим си за изгрева със сънена научност, обсъждаме ритмичното във чувствата и тежкото присъствие на фразите, които под ръка са ни останали. В събота не почваме възстания.
Ante Patrum
Бреме не, но много зряло, плътно време и нова точка, нова ос за същото въртене. Натежават само костите. Мозъкът прокапва в ханша – като в казан с бензин и плът и огън, разтваря се до […]
Балкония
Вятърът духа вълнение към небето, оставя прозрачна следа от ядосани облаци. Свиваме се в отредената ни вселена – балконът, позеленял като мачта на отдавна обърнал се кораб. Ние пазим посоката лято, очите ни плуват във […]
