поезия

Речник на римите насън

синът ми е в съня

е танцьор и е отворен

отговаря ми без говор

от съзнание и без

и не плаши вече лесното

имам сини, сини белези

обещава ми да влезе

на земята той е себе си

и танцува тишина

Градинарка

Крия се сред мрака под лалетата,

където въздухът подува влагата.

Земята суха е, прокапват само

отблясъци от нещо си,

но може би от друго нещо.

И моето смутено пръстче трепва,

пробило път към мрака,

към мокрото и лепкавото.

Мускул

Мисля за тебе

в досадно и минало време,

мисля въобще

без да трепвам от болка

от време на време,

все едно мускул

без причина боли

и бързо те пуска.

Същото както преди е,

нали?

Мускулна треска,

но все по-кратко държи.

Видео

Светата книга на писмата

Моя Фея.

Защото теб те има, наистина те има, разбрах метаболизма на сложните неща.

Назовеш ли нещо с истинското име,

то се променя,

затова мълчанието е изконния ни грях.

Ева е мълчала седем дни и ябълката е изгнила в сърцето ѝ,

без никой там да я опита. Никой не я и пита.

Ние още търсим Думата, но и с радост я разменяме

за по-меки и внимателни движения.

За мълчание, което дразни.

Сега чудото стърчи от костите

и от косите ни. Чудото е белег, който ще си носим.

Ние, трите.

Аз, ти, Ева.

Със сърцата на поднос.

Баба Гея

Тялото на баба ми, умрялото,

ражда се наново сред промените

в моите контури. Сякаш спряло е

линейното предаване на гени

и сякаш вдига се онази граница,

деляща ни на живи и на мъртви

и свързвам се на тласъци със тайните

портали към свещената си вътрешност.

Последната довчера пак е първа,

логическата мрежа е огъната.

На баба ми, на Гея, вечно тялото

се ражда в раздвоената ми цялост.