Животинско царство

Дете,

докато все още си

промълвено обещание,

което се е сбъднало

в миналото

в бъдещето

и сега

все още си във мен,

където съм по-малко

но и повече съм в теб

за теб, дете, за теб

не пея вече

je ne regrette rien

защото всъщност много съжалявам

че себе си не съжалих

по-рано

трябва да ти кажа – аз

оставих те да чакаш

в ъгъла на тялото

да чакаш да се появя

а аз броях перата си

а птиците кълвяха ме

не бях една от тях, не бях,

била съм тигър, а сега

за теб, дете, сега изяждам

трупове, сърца

и витамини

и страховете на света,

нали

да не би да ме подмине

миналото

ах, дете

в корема ми, ритни ме

идва времето ни

аз съм две

с теб кръвта ми става

синя, синя, синя.

Аквариум

плуваме

виждаме другия свят в обратната страна на мислите си

виждаме отражения, които биха могли да бъдат и чужди

чужди сме си, но близки на отраженията

виждаме другите, а всъщност себе си

копираме се и копията се наслояват, неподредени, разпъснати, филтрирани от многобройността си

превръщаме се във филтри на себе си, в очи за очите си, ослепели

крием се в многобройността на личността си, в сливането със света без да го чувстваме

търсим нещо в сънищата си, което тежи върху спящото тяло

подреждаме се и разреждаме реда си с течния хаос на мислите 

плуваме

обратно към рибата Бог

Алеф (א) – заклинание

същността ми

е в яйцето

вечно счупеното е

аз съм кръв и

от ръцете

ми от мускули и вени

се разливат

настроения

са началото и края

съм невинна

до обсебеност

и разтегнала

годините

съм за тебе

алеф бик и

нежна нежна

до чупливост

същността ми

изпреварва

рани

викове

отдавна

победила съм

защото

вечно губя

и отдавна

съм наивна

Алеф але не

и усещам

друга същност

и начало

съм безсилна.

Emergency Message

Моля, изберете идентичност!

(стига вече, още се обличам)

Моля, изберете идентичност!

Времето за избор ви изтича!

(нямам време, слънцето пробива

влажната възбуда на мъглата,

в нея се опитвам да се скрия,

в многото нюанси от неясност)

Моля, изберете идентичност!

Моля, изключете си тъгата!

(искам на мъглата да приличам).

Homo Deus

Убедена съм, че нищо повече не съществува,

и лесно беше – просто

скъсах кабела на погледа,

и спрях да прожектирам чудото.

От тази сила

само ми се разтреперват костите.