Не ме води към съблазняването
защото който съблазнява,
е забравил да забравя.
автор
Не ме води към съблазняването
защото който съблазнява,
е забравил да забравя.
“ прекалено“ (измерено в гр., кг. или в единици радост)
Погледът отгоре
(твоят личен птичи поглед)
не съдържа нищо,
освен летежа ти надолу.
Понякога прекарвам дните си като сянка върху чаршафите. Появявам се при изгрев и съществувам само няколко безкрайни секунди, докато мъглата на Дългата долина ме изтрие от деня, както обича да изтрива контрастите.
Вечер не мога да се намеря, но чакам в тъмното.
Мракът се оттегля вън от мене.
Енигмата на времето – разплетена,
Чака да се влее в редовете ми.
Толкова далече съм от семето.
Аз съм разцъфтяло, ярко цвете.
Риба на познанието,
в теб се крият тайните,
божествените диаманти,
окото на талантите.
Плувай към безкрая.
изпивам кафето
измивам лицето си
и скачам в това изобилие
да не искам дори
да те има
Покрай теб минава
съществуването.
Отминава.
Натежаваш.
Погледът ти
не е което си.
слънцето разгръща страниците на света
всички до една са празни
къде ли съм те писала
досега
питам времето
отговаря ми със още светлина