Сянка

Понякога прекарвам дните си като сянка върху чаршафите. Появявам се при изгрев и съществувам само няколко безкрайни секунди, докато мъглата на Дългата долина ме изтрие от деня, както обича да изтрива контрастите.

Вечер не мога да се намеря, но чакам в тъмното.

Мечта

Мракът се оттегля вън от мене.
Енигмата на времето – разплетена,
Чака да се влее в редовете ми.
Толкова далече съм от семето.
Аз съм разцъфтяло, ярко цвете.