Малка прозрачна мушичка

разтваря крила сред сърцето ми.

Малкото, което е всичко.

Зная те къде си –

в зъбчето на мрака,

в сбърканата стъпка,

криеш се и чакаш

слабостта, ръката,

пръстчето ми, устни,

кървавата песен

неизпята и нечута.

Зная те къде си –

в счупеното време,

в черното по бялото,

в мъглата на промените,

в цялото ми тяло.

Зная те къде си.

Вече да те гоня

не ми е интересно.