Мокрото небе, пльоснато сред долината, мълчи.
Сухото небе, затиснато от каменни юмруци, мълчи.
Мама пие кафе с глава в тревата и мълчи.
Татко мирише на билки и бира, и мълчи.
Един дървен самолет размахва крила като птица.
И аз му отговарям.
бележник
Мокрото небе, пльоснато сред долината, мълчи.
Сухото небе, затиснато от каменни юмруци, мълчи.
Мама пие кафе с глава в тревата и мълчи.
Татко мирише на билки и бира, и мълчи.
Един дървен самолет размахва крила като птица.
И аз му отговарям.
Неведоми са пътищата,
по които животът се изплъзва от центъра си,
но езикът е един от тях.
Малка прозрачна мушичка
разтваря крила сред сърцето ми.
Малкото, което е всичко.
Зная те къде си –
в зъбчето на мрака,
в сбърканата стъпка,
криеш се и чакаш
слабостта, ръката,
пръстчето ми, устни,
кървавата песен
неизпята и нечута.
Зная те къде си –
в счупеното време,
в черното по бялото,
в мъглата на промените,
в цялото ми тяло.
Зная те къде си.
Вече да те гоня
не ми е интересно.