Ушиването на действителността

Развявам се – нишка, която не може да влезе в иглата. Ухото ѝ – блясък в шевицата, чака да стане карфица.

Безжично

Случайно попадаш в усещане – хапещо, грубо одеало по хладни от утрото зърна на гърдите. Там, на сигурност скрита, си най-сетне в обхвата на тялото.

Аквариум

плуваме виждаме другия свят в обратната страна на мислите си виждаме отражения, които биха могли да бъдат и чужди чужди сме си, но близки на отраженията виждаме другите, а всъщност себе си копираме се и копията се наслояват, неподредени, разпъснати, филтрирани от многобройността си превръщаме се във филтри на себе си, в очи за очите […]

Emergency Message

Моля, изберете идентичност! (стига вече, още се обличам) Моля, изберете идентичност! Времето за избор ви изтича! (нямам време, слънцето пробива влажната възбуда на мъглата, в нея се опитвам да се скрия, в многото нюанси от неясност) Моля, изберете идентичност! Моля, изключете си тъгата! (искам на мъглата да приличам).