Развявам се –
нишка, която не може да влезе в иглата.
Ухото ѝ – блясък в шевицата, чака
да стане карфица.
автор
Развявам се –
нишка, която не може да влезе в иглата.
Ухото ѝ – блясък в шевицата, чака
да стане карфица.
Случайно попадаш в усещане –
хапещо, грубо одеало
по хладни от утрото зърна на гърдите.
Там, на сигурност скрита, си
най-сетне в обхвата на тялото.
Дададададададада,
не, всъщност да,
дададададададада,
да, но не, незнам,
дададададададада.
Кипяща като чайник –
красотата на
познатите неща.
Но огънят не се запалва
сам.
Не ме води към съблазняването
защото който съблазнява,
е забравил да забравя.
е автобус,
който пренася безумни неща
от подсъзнанието към реалността.
плуваме
виждаме другия свят в обратната страна на мислите си
виждаме отражения, които биха могли да бъдат и чужди
чужди сме си, но близки на отраженията
виждаме другите, а всъщност себе си
копираме се и копията се наслояват, неподредени, разпъснати, филтрирани от многобройността си
превръщаме се във филтри на себе си, в очи за очите си, ослепели
крием се в многобройността на личността си, в сливането със света без да го чувстваме
търсим нещо в сънищата си, което тежи върху спящото тяло
подреждаме се и разреждаме реда си с течния хаос на мислите
плуваме
обратно към рибата Бог
Моля, изберете идентичност!
(стига вече, още се обличам)
Моля, изберете идентичност!
Времето за избор ви изтича!
(нямам време, слънцето пробива
влажната възбуда на мъглата,
в нея се опитвам да се скрия,
в многото нюанси от неясност)
Моля, изберете идентичност!
Моля, изключете си тъгата!
(искам на мъглата да приличам).
Убедена съм, че нищо повече не съществува,
и лесно беше – просто
скъсах кабела на погледа,
и спрях да прожектирам чудото.
От тази сила
само ми се разтреперват костите.
кръвта живее
собствен живот
в студено море
от заклинания
и похот