Покрай теб минава
съществуването.
Отминава.
Натежаваш.
Погледът ти
не е което си.
бележник
Покрай теб минава
съществуването.
Отминава.
Натежаваш.
Погледът ти
не е което си.
Човеко.
Не мисля, че си повече
от правото си да споделяш наблюдения.
Най-плътното доволство:
да прелетиш с криле горящи
жаждата за още
от пълзящата неясност.
А сега накъде с любовта, за която
няма място в страстта, няма място в телата?
Във земята протича, където ще мие
като чиста вода начертаните линии.
И за тях ще тъжим с философската мъка
на изхвърлените от кръговрата на същото.
Свободни от себе си, две безпосочни
пространства, които се свиват в две мънички точки.
плуваме
виждаме другия свят в обратната страна на мислите си
виждаме отражения, които биха могли да бъдат и чужди
чужди сме си, но близки на отраженията
виждаме другите, а всъщност себе си
копираме се и копията се наслояват, неподредени, разпъснати, филтрирани от многобройността си
превръщаме се във филтри на себе си, в очи за очите си, ослепели
крием се в многобройността на личността си, в сливането със света без да го чувстваме
търсим нещо в сънищата си, което тежи върху спящото тяло
подреждаме се и разреждаме реда си с течния хаос на мислите
плуваме
обратно към рибата Бог
Убедена съм, че нищо повече не съществува,
и лесно беше – просто
скъсах кабела на погледа,
и спрях да прожектирам чудото.
От тази сила
само ми се разтреперват костите.