Точки

А сега накъде с любовта, за която

няма място в страстта, няма място в телата?

Във земята протича, където ще мие

като чиста вода начертаните линии.

И за тях ще тъжим с философската мъка

на изхвърлените от кръговрата на същото.

Свободни от себе си, две безпосочни

пространства, които се свиват в две мънички точки.

Аквариум

плуваме

виждаме другия свят в обратната страна на мислите си

виждаме отражения, които биха могли да бъдат и чужди

чужди сме си, но близки на отраженията

виждаме другите, а всъщност себе си

копираме се и копията се наслояват, неподредени, разпъснати, филтрирани от многобройността си

превръщаме се във филтри на себе си, в очи за очите си, ослепели

крием се в многобройността на личността си, в сливането със света без да го чувстваме

търсим нещо в сънищата си, което тежи върху спящото тяло

подреждаме се и разреждаме реда си с течния хаос на мислите 

плуваме

обратно към рибата Бог

Homo Deus

Убедена съм, че нищо повече не съществува,

и лесно беше – просто

скъсах кабела на погледа,

и спрях да прожектирам чудото.

От тази сила

само ми се разтреперват костите.