Създател

Все по-странно подреждаш планетите. Не че вярвам във тях. Но ти – да. Настояваш страха да усетя под душащата длан на дъжда, който плисва по сухото искане, подредено в парцели земя. Нелогичното време притиска ме към космическата ти тишина, където сега наблюдавам как разместваш планетите сам. Знам: аз не бива да заздравявам, да изсъхвам (катоПродължете с четенето на „Създател“

Ушиването на действителността

Развявам се – нишка, която не може да влезе в иглата. Ухото ѝ – блясък в шевицата, чака да стане карфица.

Animula vagula blandula

Едва-едва изхвърлена отвъд, плахо чукам по черупка с главоболие, но отваря се главата ми. Люспите от спомени в краката, слънцето, издуло тишината, колко е познато всичко, но не искам да е мое, а и аз се нямам. Този ден навън е възпалителен, пълен е със течности без твърдост, пълен с очертания за повече (явно тук,Продължете с четенето на „Animula vagula blandula“

Мускул

Мисля за тебе в досадно и минало време, мисля въобще без да трепвам от болка от време на време, все едно мускул без причина боли и бързо те пуска. Същото както преди е, нали? Мускулна треска, но все по-кратко държи.

Един и същ сорт плодове

Ще отхапвам главата на всеки банан, мислейки само за теб. Ти са там. Там, където ни нямаше, в плодово, сочно вълшебство. Крайно сетивна, голяма, и сочна – като белег от рана.