Да свърша с „ох“ едно стихотворение,да прегърна logos prophorikos.Чаршафите ми да висятпо лигурските простири.Морето да е в чашатаи виното да е море,и изгревът да продължава повечеот скромността на бързото еспресо.Да не заекват сутрин птиците,да не […]
Tag: важни
Nous
Две момчета вместо едно.
Създател
Все по-странно подреждаш планетите. Не че вярвам във тях. Но ти – да. Настояваш страха да усетя под душащата длан на дъжда, който плисва по сухото искане, подредено в парцели земя. Нелогичното време притиска ме […]
Ушиването на действителността
Развявам се – нишка, която не може да влезе в иглата. Ухото ѝ – блясък в шевицата, чака да стане карфица.
Animula vagula blandula
Едва-едва изхвърлена отвъд, плахо чукам по черупка с главоболие, но отваря се главата ми. Люспите от спомени в краката, слънцето, издуло тишината, колко е познато всичко, но не искам да е мое, а и аз […]
Черно сегашно
…време
Мускул
Мисля за тебе в досадно и минало време, мисля въобще без да трепвам от болка от време на време, все едно мускул без причина боли и бързо те пуска. Същото както преди е, нали? Мускулна […]
Лятна буря
Изчистено от детските игри, небето е покрито с бяла кърпа. Зад нея репетират бойна сцена. Печеля аз, а ти си мъртъв.
Един и същ сорт плодове
Ще отхапвам главата на всеки банан, мислейки само за теб. Ти са там. Там, където ни нямаше, в плодово, сочно вълшебство. Крайно сетивна, голяма, и сочна – като белег от рана.
