Етикет: българска поезия

Този чай от многоточия съвсем не ми понася. Горчи, надраскал е небцето, започва да размества сетивата. Този чай от многоточия, тази жажда за неясност.

Майски триптих

. Май си тръгва. Той – червеният, той – виновният, ще изтече. Ще изтрие на април промените, неразцъфналото, киселящо време. Яловото лошо настроение. Юни ще е чисто, разгримирано лице. .. Хладен дъжд, но кожата почервенява. […]

Гора

Дъждът като шумна камбана настройва краката за танц. Натежава, наедрява поляната. Пукат се ципите. От земята изригват вулкани, Ти бягаш, въртиш се и викаш. Но тук никой няма.