Етикет: българска поезия

От бъдещето

Някой ден ще криеш детството си под брада,светла като пясъка на Синеморец.Ще пушиш вероятно някакви цигари ище казваш, че си уморен.Ще ми говоришза града и за въздушните му улици,аз във замъка ще спя.Когато го завариш […]

Този чай от многоточия съвсем не ми понася. Горчи, надраскал е небцето, започва да размества сетивата. Този чай от многоточия, тази жажда за неясност.

Майски триптих

. Май си тръгва. Той – червеният, той – виновният, ще изтече. Ще изтрие на април промените, неразцъфналото, киселящо време. Яловото лошо настроение. Юни ще е чисто, разгримирано лице. .. Хладен дъжд, но кожата почервенява. […]