Как слънцето разкъсва тежката, заледена мъгла и се разсъблича до пищно, червено туловище, ухилено до ушите – сякаш наистина вярва в съществуването на достоверни метафори.
Етикет: Берн
За красотата на сивото
Цвят като въздишка на сънуващ,
като пъшкане от детски устни,
като спомен за безсмислено усилие
по време на разходка по надолнище,
като вкуса на дренки, шипка и шосе,
което се размива в хоризонта,
като дрямка през септември,
като прах по гуми след пътуване
до щастието и обратно; гладък,
лесен цвят със изобилие
от кротки настроения, измит,
несъществуващ в чекмеджета и пристрастия,
неподходящ за консумиране,
но съвършен за фон на философията,
студен, изящен и неясен;
цвят – цивилизация, контур на паметта;
цвят – четириъгълник,
тефтер на безопасно място.
Нели Станева 