Цвят като въздишка на сънуващ,
като пъшкане от детски устни,
като спомен за безсмислено усилие
по време на разходка по надолнище,
като вкуса на дренки, шипка и шосе,
което се размива в хоризонта,
като дрямка през септември,
като прах по гуми след пътуване
до щастието и обратно; гладък,
лесен цвят със изобилие
от кротки настроения, измит,
несъществуващ в чекмеджета и пристрастия,
неподходящ за консумиране,
но съвършен за фон на философията,
студен, изящен и неясен;
цвят – цивилизация, контур на паметта;
цвят – четириъгълник,
тефтер на безопасно място.
Нели Станева 